Днес, в петък, Църквата възпоменава думите на Господ, че нищо тайно не остава скрито. Господ моли да не се боим от онези, които могат да убият само тялото. Той ни напомня, че дори и най-малките птици не са забравени от Бога и че всеки косъм на главата ни е преброен. Значи пред Него сме по-ценни от много птици.
О
Днес е четвъртък, двадесет и четвъртата неделя след Петдесетница, ден без пост. В Евангелието Христос обличава фарисеите, които съвестно дават десятък от мента и рута, но пренебрегват съда и любовта Божия. Външната чистота нищо не струва без милост, и Той съветва да се дава милостиня от онова, което имаме. Нека се запитаме: какво мога да дам, без да очаквам нито похвала, нито отговор?
Днес е сряда, двадесет и четвъртата неделя след Петдесетница, и в храма се чете Евангелието за фарисеите, които съвестно даваха десетък от мента и рута, но забравяха съда и любовта към Бога. Разбираш ли колко лесно е да попаднем в същата грешка: да спазим правилото, а сърцето ни да остане студено? Господ не отменя малкото, но иска зад всяко дело да стои любов.
Днес, на 10 ноември, вторник, живеем в двадесет и четвъртата неделя след Петдесетница. Църквата чете думите на Господа, че светилник на тялото е окото: ако то е чисто, цялото тяло е светло. Господ казва на фарисеите, че те чистят външността на чашата, а вътре са пълни с лукавство. Чистотата започва не с миенето на ръцете, а със сърцето.
Днес, в понеделник, Църквата почита мнозина светии, между тях и свети Нектарий Егински. Четем думите на Христос за знамението на Йона и за светилника, който се поставя на свещника, за да се вижда светлината от онези, които влизат. Хората жадуват за чудеса, но главното знамение вече е дадено: самият Господ, и Неговият живот свети в нас, стига да не го скриваме под бързината и страха.
Днес е неделя, двадесет и третата след Петдесетница, и Църквата почита Събора на Архистратига Михаил и на другите Небесни сили. В Евангелието се разказва как Господ в Гадаринската страна срещнал човек, когото дълги години мъчели бесове. Той живеел между гробниците и викал, но Исус не се отвърнал от него. След като изгонил бесовете, Той върнал на нещастника разума и покоя му, и той, седнал до нозете на Спасителя, помолил да върви с Него. Господ го пуснал у дома да разказва за Божията милост.
Днес, на 7 ноември, живеем в Двадесет и третата неделя след Петдесетница. В Евангелието за деня Господ говори за светилника: никой, след като запали свещ, не я скрива под съд, а я поставя на светилника, за да се вижда светлината от всички. Така и нашата вяра не е за да я крием, а за да свети в ежедневните ни дела. Близки на Господа стават онези, които слушат Божието слово и го изпълняват.
Днес е петък, шести ноември, двадесет и третата неделя след Петдесетница. Евангелието ни учи, че сърцето не бива да остава празно: когато нечистият дух се върне в измитата, но празна къща, той довежда със себе си седем други, по-зли от него. Затова и ние се стараем малко по малко да изпълваме живота си с молитва и добри дела.
Днес е Двадесет и третата неделя след Петдесетница, а в църквата се чете Евангелието за това как Господ изцелил немия, от когото излязъл бяс. Хората се учудили, а някои започнали да казват, че Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз. Господ обаче отговаря ясно: царство, което се раздели само в себе си, няма да устои.
Днес, в сряда, 23-та неделя след Петдесетница, Църквата чете Господните думи за молитвата: искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори. Господ призовава просто да идем при Отца и да не се страхуваме да искаме. Както детето дърпа баща си за ръката, така и ние можем да носим пред Бога нуждата си, знаейки, че Той няма да ни даде камък вместо хляб.
Днес е вторник, 3 ноември, двадесет и третата неделя след Петдесетница. Няма голям празник, но в Евангелието звучат думи, които препрочитам с вълнение. Господ казва на учениците, че ще ги гонят заради Неговото име, но нито един косъм от главите им няма да падне. Това не е обещание за лек живот, а обещание, че с търпение може да се запази душата.
Днес, в понеделник, Църквата продължава Двадесет и третата неделя след Петдесетница. Евангелието казва, че Синът открива Отца на когото иска и че учениците виждат онова, което мнозина пророци само са искали да видят. Да виждаш Бога със сърцето си е дар и трябва да го очакваш с отворена душа.
Днес е неделя, двадесет и втора след Петдесетница, и Църквата чете притчата за богаташа и Лазар. Богаташът всеки ден пируваше, а пред портата му лежеше сиромах, когото дори кучетата съжаляваха повече. И двамата умряха, а съдбите им се размениха. Притчата не е за парите, а за това дали виждаме този, който е до нас, докато още има време.
Днес, в събота, Църквата чете Евангелието за стотника от Капернаум. Той не се осмели сам да дойде при Исус и каза, че не е достоен Господ да влезе под покрива му. Стигнала му е една дума, и слугата му оздравя. Исус се учуди на такава вяра, и простотата на тази вяра и досега Го радва.
Днес е петък, 30 октомври, двадесет и втората неделя след Петдесетница. В Евангелието Господ изпраща седемдесетте ученици по двама, като агнета сред вълци, без торба и без обувки. Влизат в дома и казват: мир на тази къща. Главното в живота ни не е какво ще вземем със себе си, а какъв мир ще внесем в чуждия праг.
Днес е четвъртък, 22-рата неделя след Петдесетница, обикновен ден без пост. В Евангелието учениците искали да накажат с огън самарянското селище, което не приело Исус. Той ги спрял: Синът Човешки е дошъл не да погубва, а да спасява. Това е история за нашия собствен гняв: толкова лесно е да решим, че някой не заслужава милост, и толкова трудно е да си спомним, че и нас някога са ни спасявали без никакви наши заслуги.
Днес е сряда, двадесет и втората неделя след Петдесетница, и Църквата чете за това как учениците спорили кой от тях е най-голям. Исус взел едно дете, постави го пред себе си и каза, че който е най-малък между всички, той ще бъде велик. В тези думи е цялото значение на нашия живот: да се учим на смирена открития, като дете.
Днес е вторник, 27 октомври. Тече двадесет и втората седмица след Петдесетница, а Църквата чете думите на Господ, че да вървиш след Него значи да носиш кръста си всеки ден. Той не говори за велики подвизи, а за нещо просто: да кажеш истината вместо удобната лъжа, да простиш на онзи, който те е обидил, да не минаваш покрай чужда беда.
Днес е понеделник, двадесет и втората неделя след Петдесетница, и Църквата си припомня евангелските думи за това как Господ попитал учениците Си за кого Го смятат хората. Петър отговорил: за Христа, Божия Помазаник. Но Господ веднага казал, че Му предстои да пострада мнogo. В този въпрос и отговор се съдържа цялата ни вяра: Христос се познава отблизо, в молитвата и на пътя.
Днес е неделя, двадесет и първата след Петдесетница. В църквата се чете притчата за сеяча. Едно зърно паднало край пътя и било изклюто от птиците, друго легнало на камъни и изсъхнало, трето го задушил трънакът, а четвъртото попаднало в добра земя и дало плод стократен. Семето е Божието слово, а всеки сам решава каквава ще бъде почвата на сърцето му.
Днес в Евангелието звучи разговор за съботата: учениците късат класове, а фарисеите ги укоряват. Господ им напомня за Давид и казва, че съботата е дадена за човека, а не човекът за съботата. После в синагогата Той връща здравето на човека със засъхналата ръка, защото доброто може да се прави през всяко време.
Днес в Евангелието учениците виждат: денят е преклонил към вечерта, а хората са гладни. Христос им казва: вие им дайте да ядат. И с пет хляба и две риби насища хиляди, и още остават дванадесет кошници. Това не е за това, че имаме малко, а за това, че Той е до нас.
Днес Църквата възпоменава Казанската икона на Божията Майка, а в Евангелието звучи разказът за Марта и Мария. Марта се труди около гощавката, а Мария седна в нозете на Христа и слуша. Господ не осъжда Марта, а тихо напомня: нужно е едно. Понякога и ние се суетим около много неща, а най-важното отминава покрай нас.
В днешното Евангелие учениците преплават езерото, а наоколо се надига буря. Христос спи на кърмата и те в страх Го будят: загиваме. Той става, запрещава на вятъра и настъпва тишина. И ги пита тихо: къде е вярата ви?
Днес в Евангелието чуваме как Христос обикаля градове и села, проповядвайки Царството Божие, и с Него дванадесетте и жените, които Той изцели, Му служеха с имота си. Ето такава тиха, вярна любов, която не търси своето, а просто е до теб.
Днес в Евангелието звучи разказът за жената, която дойде при Иисус в дома на фарисея с драгоценно миро. Тя плачеше при нозете Му, изтриваше ги с косите си, целуваше ги и ги мажеше с миро. А фарисеят гледаше и мислеше на себе си: ако Той беше пророк, щеше да знае коя и каква жена се докосва до Него. Но Господ видя не греха, а нейната любов и каза: прощават ѝ се многото грехове, защото много възлюби.
Днес в Евангелието звучи разказът за това как Христос се приближи до градските порти на Наин, където изнасяха починалия младеж, единствения син на вдовица. Господ видя сълзите ѝ, смили се и каза: не плачи. Той се докосна до носилката и синът се върна жив при майка си.
Днес в Евангелието звучи кратка сцена: Иисус минава покрай митаря Левий, който седи при събирането на данъци, и просто му казва: следвай Ме. И той, като остави всичко, става и тръгва. А после кани Госта у дома си, и на трапезата се оказват онези, които никой не е чакал.
Днес в Евангелието Господ сравнява хората с деца на улицата: едни свирят на свирка, а други не танцуват, пеят тъжно, а онези не плачат. Така и ние понякога не откликваме нито на радостта, нито на болката, сякаш сърцето е заключено с катинар. А Божията премъдрост, казва Христос, се оправдава от всички, които я приеха.
Днес, в четвъртък от двадесетата седмица след Петдесетница, Евангелието разказва как учениците на Йоан Кръстител дошли при Иисус с въпроса: Ти ли си Онзи, Когото очаквахме? А Той в отговор не започнал да доказва нищо, просто казал: погледнете, слепите проглеждат, куците ходят, бедните чуват добра вест. И добавил тихо: блажен, който не се съблазни в Мене. Толкова просто и толкова дълбоко — вярата се познава не по гръмките думи, а по това, че до нея става по-топло да се живее.